вкоравяло

Речник на българския език

1. вкоравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоравяло е производна форма на вкоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкоравяло е производна форма на вкоравя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).