вкоравяла

Речник на българския език

1. вкоравяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкоравяла е производна форма на вкоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкоравяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкоравяла е производна форма на вкоравя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).