вкоравял

Речник на българския език

1. вкоравял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравял е производна форма на вкоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравял — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкоравял е производна форма на вкоравя (мин. деят. несв. прич. м. р.).