вкоравил си

Речник на българския език

1. вкоравил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоравил си е производна форма на вкоравя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкоравил си е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).