вкоравил е

Речник на българския език

1. вкоравил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравил е е производна форма на вкоравя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравил е е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).