вкоравило е

Речник на българския език

1. вкоравило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоравило е е производна форма на вкоравя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоравило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоравило е е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).