вкоравило

Речник на българския език

1. вкоравило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкоравило е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкоравило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкоравило е производна форма на вкоравя (мин. деят. св. прич. ср. р.).