вкоравило
1.
вкоравило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
вкоравило
е производна форма
на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
вкоравило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
вкоравило
е производна форма
на вкоравя (мин. деят. св. прич. ср. р.).