вкоравили

Речник на българския език

1. вкоравили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкоравили е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкоравили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вкоравили е производна форма на вкоравя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).