вкоравила

Речник на българския език

1. вкоравила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкоравила е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкоравила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкоравила е производна форма на вкоравя (мин. деят. св. прич. ж. р.).