вкоравил

Речник на българския език

1. вкоравил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкоравил е производна форма на вкоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкоравил — мин. деят. св. прич. м. р.

вкоравил е производна форма на вкоравя (мин. деят. св. прич. м. р.).