вкорави

Речник на българския език

1. вкорави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкорави е производна форма на вкоравя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкорави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкорави е производна форма на вкоравя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкорави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкорави е производна форма на вкоравя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вкорави — повелително наклонение, ед. ч.

вкорави е производна форма на вкоравя (повелително наклонение, ед. ч.).