вкоравели

Речник на българския език

1. вкоравели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вкоравели е производна форма на вкоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкоравели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вкоравели е производна форма на вкоравя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).