вкопчвал

Речник на българския език

1. вкопчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкопчвал е производна форма на вкопчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкопчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкопчвал е производна форма на вкопчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкопчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкопчвал е производна форма на вкопчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкопчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкопчвал е производна форма на вкопчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).