вкокалявало съм

Речник на българския език

1. вкокалявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало съм е производна форма на вкокалявам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкокалявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало съм е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкокалявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало съм е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).