вкокалявало си

Речник на българския език

1. вкокалявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало си е производна форма на вкокалявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкокалявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало си е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкокалявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало си е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).