вкокалявало

Речник на българския език

1. вкокалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкокалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкокалявало е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкокалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вкокалявало е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вкокалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вкокалявало е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).