вкокалявал

Речник на българския език

1. вкокалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкокалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкокалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкокалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкокалявал е производна форма на вкокалявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).