вкокалил е

Речник на българския език

1. вкокалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалил е е производна форма на вкокаля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкокалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалил е е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).