вкокалил

Речник на българския език

1. вкокалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкокалил е производна форма на вкокаля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкокалил — мин. деят. св. прич. м. р.

вкокалил е производна форма на вкокаля се (мин. деят. св. прич. м. р.).