вковаваха

Речник на българския език

1. вковаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вковаваха е производна форма на вковавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вковаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вковаваха е производна форма на вковавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).