вковавал си

Речник на българския език

1. вковавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вковавал си е производна форма на вковавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вковавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вковавал си е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вковавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вковавал си е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).