вковавал е

Речник на българския език

1. вковавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковавал е е производна форма на вковавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вковавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковавал е е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вковавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковавал е е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).