вковавало е

Речник на българския език

1. вковавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковавало е е производна форма на вковавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вковавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковавало е е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вковавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковавало е е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).