вковавало

Речник на българския език

1. вковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковавало е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вковавало е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вковавало е производна форма на вковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вковавало е производна форма на вковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).