вковавала

Речник на българския език

1. вковавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вковавала е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вковавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вковавала е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вковавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вковавала е производна форма на вковавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вковавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вковавала е производна форма на вковавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).