вковавал

Речник на българския език

1. вковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковавал е производна форма на вковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вковавал е производна форма на вковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

вковавал е производна форма на вковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вковавал е производна форма на вковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).