вковава

Речник на българския език

1. вковава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вковава е производна форма на вковавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вковава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вковава е производна форма на вковавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вковава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вковава е производна форма на вковавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).