вклинявало

Речник на българския език

1. вклинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вклинявало е производна форма на вклинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вклинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вклинявало е производна форма на вклинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вклинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вклинявало е производна форма на вклинявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вклинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вклинявало е производна форма на вклинявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).