вклинил

Речник на българския език

1. вклинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вклинил е производна форма на вклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вклинил — мин. деят. св. прич. м. р.

вклинил е производна форма на вклиня (мин. деят. св. прич. м. р.).