вкиселил е

Речник на българския език

1. вкиселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкиселил е е производна форма на вкиселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкиселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкиселил е е производна форма на вкиселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).