вкарвал

Речник на българския език

1. вкарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкарвал е производна форма на вкарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкарвал е производна форма на вкарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вкарвал е производна форма на вкарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вкарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вкарвал е производна форма на вкарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).