вкарахте

Речник на българския език

1. вкарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

вкарахте е производна форма на вкарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вкарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

вкарахте е производна форма на вкарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).