вкараха

Речник на българския език

1. вкараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вкараха е производна форма на вкарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вкараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вкараха е производна форма на вкарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).