вкара

Речник на българския език

1. вкара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вкара е производна форма на вкарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вкара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вкара е производна форма на вкарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вкара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вкара е производна форма на вкарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).