вкаменяла

Речник на българския език

1. вкаменяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкаменяла е производна форма на вкаменя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкаменяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкаменяла е производна форма на вкаменя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).