вкаменявал си

Речник на българския език

1. вкаменявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал си е производна форма на вкаменявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вкаменявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал си е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вкаменявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал си е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).