вкаменявал е

Речник на българския език

1. вкаменявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал е е производна форма на вкаменявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкаменявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал е е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вкаменявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкаменявал е е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).