вкаменявало е

Речник на българския език

1. вкаменявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкаменявало е е производна форма на вкаменявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вкаменявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкаменявало е е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вкаменявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вкаменявало е е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).