вкаменявала

Речник на българския език

1. вкаменявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкаменявала е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкаменявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкаменявала е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вкаменявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкаменявала е производна форма на вкаменявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вкаменявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вкаменявала е производна форма на вкаменявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).