вкаменила

Речник на българския език

1. вкаменила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вкаменила е производна форма на вкаменя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вкаменила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вкаменила е производна форма на вкаменя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).