вихрил съм

Речник на българския език

1. вихрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вихрил съм е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вихрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вихрил съм е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).