вихрил си

Речник на българския език

1. вихрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вихрил си е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вихрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вихрил си е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).