вихрил е

Речник на българския език

1. вихрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вихрил е е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вихрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вихрил е е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).