вихрили

Речник на българския език

1. вихрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вихрили е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вихрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вихрили е производна форма на вихря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).