вихрила съм

Речник на българския език

1. вихрила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

вихрила съм е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. вихрила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

вихрила съм е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).