вихрила си

Речник на българския език

1. вихрила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вихрила си е производна форма на вихря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. вихрила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вихрила си е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).