вихрил

Речник на българския език

1. вихрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вихрил е производна форма на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вихрил — мин. деят. св. прич. м. р.

вихрил е производна форма на вихря (мин. деят. св. прич. м. р.).