вихрил
1.
вихрил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
вихрил
е производна форма
на вихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
вихрил —
мин. деят. св. прич. м. р.
вихрил
е производна форма
на вихря (мин. деят. св. прич. м. р.).