вихрело

Речник на българския език

1. вихрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вихрело е производна форма на вихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вихрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вихрело е производна форма на вихря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).