вихрели

Речник на българския език

1. вихрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вихрели е производна форма на вихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вихрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вихрели е производна форма на вихря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).