вихрела

Речник на българския език

1. вихрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вихрела е производна форма на вихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вихрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вихрела е производна форма на вихря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).